Областното представителство на КСБ в София проведе семинар за своите членове в кк Боровец. Домакин на събитието бе председателят на ОП на КСБ – София, инж. Любомир Качамаков, който е и член на УС на КСБ и вицепрезидент на Конфедерацията на международните контактори (CICA). В него се включиха членове на ОП София, както и на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя. Вестник „Строител” бе организатор и медиен партньор на събитието.
Освен това при банковите гаранции има определени такси – ежемесечни или тримесечни, докато при бонда се прави еднократно плащане,
което може да се разсрочи. Дори застраховката да е дългосрочна, се заплаща само веднъж. „Най-добрият бонус е, че когато има застрахователно събитие, възложителят взима средствата от банковата гаранция веднага. Докато при бонда застрахователната компания започва преговори, при които е възможно да не се стигне до изискване на обезпечение от изпълнителя“, обясни Атанасова. Тя представи и необходимите документи, които се подготвят, за сключването на бонд гаранция.
След презентацията инж. Качамаков коментира, че най-голямата полза от бонда е, че строителят не дава обезпечение. Според него застраховката е малко по-скъп продукт, но достъпът до нея е по-лесен.
„Освен документацията, строителят трябва ли да подготви нещо друго предварително, за да бъде одобрен по-лесно? Ние участваме в търгове, като не знаем дали ще спечелим, а искаме да имаме сигурност. Затова е важно да знаем има ли вариант да получим предварително одобрение от застрахователя?“, запита Качамаков, като се поинтересува дали в страната има усвоена бонд гаранция от възложител. Диляна Атанасова отговори, че в България все още няма усвоена гаранция, но има постъпили запитвания. „Имаме случай, в който се претендира иск към наши клиенти за над 1 млн. лв., но той не е предявен и все още се водят преговори между страните“, добави специалистът. Тя поясни, че когато една компания стане клиент на застрахователен брокер с договор за бонд, при следващо използване на услугите за издаване на този вид гаранция няма необходимост отново да се събира целият набор документи, нужни са само определени такива.
Красимир Милушев, зам.-председател на ОП на КСБ – София, постави въпрос какви обезпечения са необходими да се представят пред застрахователния брокер и откога се сключват договори за бонд? „Ние сключваме бонд гаранции със строителите от 2016 г. Някои компании избират тази алтернатива, защото не се налага да се блокират средства под формата на гаранции, няма и обезпечение. Ние правим проверки, като изискваме отчети и баланси на фирмата за определен период назад във времето. След това застрахователят преценява риска, който поема, и представя своята оферта“, бе отговорът на Атанасова. Тя добави, че офертите на застрахователите зависят от фирмата изпълнител, която иска бонд, от конкретните проекти, както и от възложителя. „Ние работим с общини, министерства, познаваме техните изисквания и Вие нямате ангажимент да контактувате с тях – това е наша задача“, допълни брокерът.
Инж. Борислава Ценева, член на Контролния съвет на ОП на КСБ – София, постави въпроса как се оценяват новорегистрираните компании. Атанасова разясни, че когато става въпрос за нова фирма, която иска полица, тогава компания с по-дългогодишен опит може да стане неин гарант. „В някои случаи може и ние да бъдем гарант за по-малки лимити“, допълни застрахователният брокер.
В края на първия панел от семинара Апостол Глосов, член на УС на КСБ, разказа, че „Глосов Груп“ ООД изпълнява редица свои проекти, възложени от държавната или общинската администрация, с бонд гаранции. „С тях е доста по-удобно и бързо в сравнение с банковите гаранции. Предимствата са много. Разликата е, че банковите гаранции трябва да бъдат обезпечени. Също така, когато има иск от възложителя към изпълнителя, той се оправя сам, а при бонд гаранциите преглед на ситуацията прави застрахователят“, обясни той.
Във втория панел на семинара Савин Ковачев, директор на дирекция „Нормативни документи и анализи“ в КСБ, разгледа правната рамка, практиката и проблемите, свързани с прилагането на индексацията на договорите в строителството. „Когато в страната започна да се говори сериозно за индексацията в строителството, всички мислеха, че нещата могат да се уредят с постановление на Министерския съвет, както беше направено в Румъния. В Турция също има правна рамка за извършване на индексация, а в България все още само се говори за такава. Ръководството на КСБ работи повече от година, за да се случи индексацията. Камарата проведе много срещи с МРРБ, с МФ и други ведомства. В резултат с постановление на Министерския съвет бе приета Методика за индексация на договорите в стротелството“, припомни Ковачев. Той се спря и на трудностите при създаването на правна рамка за индексацията, като разгледа направените промени в ЗОП. „Законодателят е приел дефинитивно изброяване на ситуациите, при които може да се измени един договор по обществена поръчка. Те са разписани в чл. 116, ал. 1“, обясни той. Ковачев постави акцент и върху новия член 117, който разписва възможностите за индексация на договорите в строителството заради инфлационни процеси. „Законодателят е предвидил възможности, заради които може да се иска промяна на договора – това са чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3. Според мен в голям процент от случаите за искане на индексация ще се прилага т. 3. Но основното противоречие между нас и служителите на държавната администрация е свързано с това, че те тълкуват индексацията като нещо, което ще се прилага по желание от страна на възложителя. Това не е записано в ЗОП и оттук произтича твърдението на КСБ, че индексацията има императивен характер и възложителите са задължени при наличие на някое от основанията по чл. 116 да задвижат процедурата за индексация“, подчерта Савин Ковачев.
Той изтъкна, че извън Методиката за индексация са останали увеличението на цената на труда и на стойността на енергоносителите. „Една от целите на индексацията е да се спаси от фалит строителният бранш и да се запазят работните места на 200-220 хил. души. Не е редно да се индексират само част от разходите на строителите и Методиката да се прилага избирателно“, допълни още той. Ковачев обърна внимание и върху факта, че законодателят е предвидил възможност заварени договори, по които са налице основанията от чл. 116, т. 2 и т. 3, да бъдат обхванати от Методиката за прилагане на индексацията.
Той изтъкна още, че общините и държавните органи дават различни указания за прилагане на Методиката по отношение на размера. „ЗОП е постановил таван на индексацията 50% от стойността на договора и този размер не може да се ограничи с тълкувание до определена стойност с указание на МС или Управляващ орган на оперативна програма. Съгласно закона всички искания за промяна на стойността на договорите до 50% следва да бъдат удовлетворени. Не може някой с указания да променя ЗОП и да въвежда нов таван на индексацията“, категоричен бе Савин Ковачев. Той подчерта, че към момента случаите на индексация на строителните договори са единични. Ковачев обърна внимание и на обхвата на договорите, които подлежат на изменение според закона. Позицията на КСБ е, че индексацията следва да се прилага както за приети и разплатени СМР, така и за приети, но неразплатени строителни дейности.
„Нито ЗОП, нито Методиката поставят условие даден договор за СМР да не е приключен, за да бъде обект на изменение. Позицията на КСБ се отличава от тази на администрацията по отношение на това кога един договор е приключен. Камарата счита, че договорът е приключен при изтичане на гаранционните срокове, а според администрацията – когато работата е приета“, заяви още той.
Савин Ковачев коментира и процедурата за прилагане на индексацията, както и необходимите документи, за да може тя да се стартира. Той бе категоричен, че ако се стигне до отказ от страна на възложителя да направи индексация на договор за СМР, строителите могат да се позоват на Търговския закон и да поискат изпълнение чрез съдебно решение.
Последва дискусия върху различни ситуации, в които може да се изиска прилагане на Методиката за индексация. „Когато преди година и половина възникна нуждата за индексация в строителството, в качеството си на вицепрезидент на FIEC проведох поредица срещи с колеги от Източна Европа и Балканите, на които стана ясно, че има държави, в които се прилага индексация от години. Строителят само трябва да направи искане за прилагане на промяна в договорите. При тези контакти разбрахме какво се случва в другите страни, запознахме се с румънския модел, който отговаряше на ситуацията в България, но техният опит не сработи у нас. КСБ трябва да продължи с усилията си за реалното прилагане на Методиката за индексация“, каза на финала инж. Любомир Качамаков.
Росица Георгиева – в.Строител
